Lightning's Mansion

-може би съм се влюбила.. не знам

-Ами щом ти не знаеш... тогава кой остава да знае ?

-не съм напълно сигурна все още

-Наистина не е хубаво когато човек не знаеш в какво да е сигурен и в какво не.

-знам, че не е хубаво..

Нейтън въздъхна,а след това каза;
-Хората сме доста странни създания.

-така е.. съгласна съм

Нейтън се усмихна и каза с усмивка лицето:
-Не знам за теб,но аз вече съм решил,че ти ще си "моят човек" твоят глас е последен.

-само знам, че ми допадаш и че те харесвам.. - погледна го

-Хей има още много време така,че премисляй,върти,сучи.

Лайт само кимна
-а ти си почивай - имаш нужда

-Да,мисля,че си права.По някое време ще отида в стаята си за да не ти преча тук.

-не ми пречиш. Приятно ми е да разговарям с теб

-Да така е,но за сега не съм виждал човек който може и да спи и да разговаря съзнателно с друг човек.

-е да така е. Ако искаш върви и лягай

-Не,мисля,че мога да постоя още малко и да си поговорим.Е хайде предложи тема на разговор преди да се кача горе и да легна.

-въпроса е, че нямам и идея за какво можем да говорим

-Ами за нещо което те вълнува,което ти е интересно,

-защо всъщност се заговори с мен при положение, че бях така груба?

-Ами не знам. Просто те харесах.В началото всички са груби всъщност,но като се замисля май ти ме заговори.Аз говорех с жътваря.

-да може би си прав. Ако на теб ти е интересно нещо, можеш да ме питаш

-Ами защо ме остави да се доближа до теб ?

-защото усетих, че ти няма да ме предадеш след това

-Да,може би си ужасно права.След като се превържа към някой доста трудно вече мога да се отделя от него.

-аз също съм така