Lightning's Mansion

Нейтън погледна сянката,а след това промърмори:
-Да,така си е. Харесвам я.

Лайт врътна едната игра и пусна другата

Това беше около час.Нейтън разбра,че се е заиграла и реши да не и пречи. Той се надигна от задният двор,а след това излезе извън къщата и седна на пейката пред нея.

Лайт спря за почивка и го потърси с поглед

Едва ли щеше да го види защото той беше отвън на пейката,а стената го закриваше.

Лайт помисли, че си е тръгнал и въздъхна, после се върна към играта

Нейтън тъпи на пейката,а след това си показа главата през оградата и видя през прозореца,че тя още е там и си каза;
-Ето. Това беше.По - добре към играта от колкото към мен защото тя никога няма да изчезне.

Може би видя как Лайт хвърли дистанционното настрани и удари с юмрук по масата, явно разярена от нещо "как смее да си тръгне без дори да каже довиждане"

Да,това също го видя.5 минути след това отново влезе и пак легна на двора и се загледа в замъка от карти който все още седеше там.

Лайт го погледна и се подаде през прозореца
-хей не стой там. Ела да играем

Нейтън се надигна,а след това се качи от външната страна и влезе през прозореца при нея.

-къде изчезна изведнъж?

-Бях отвън на пейката.Ами ти ? защо беше онзи удар да не би да се наложи да преиграваш нивото отначало ?

Лайт се обърна с гръб и се запъти към кухнята
-кой знае

Нейтън се усмихна и каза съвсем тихо:
-Много лоша лъжкиня си.

-за какво лъжа?

-А нищо. Поредният път в който си приказвам сам.

Лайт се обърна към него
-ядосах се, защото помислих, че си си заминал

Нейтън се зачуди наистина и каза:
-Какво ? вече да не започна да свикваш ?

-кой знае.. - Лайт си взе чаша безалкохолно и седна на дивана

-Ами.. всъщност само ти.

-дори и аз не знам какви ги върша

-Ако искаш да дойда да ти ударя 2 шамара за да се свестиш ?

-ела тогава

Нейтън отиде пред нея,а след това я погледна с един много странен поглед.