Гробище

Това място беше най - близкото до имението на Лайт. И заради това Нейтън вървеше насам. Пък и нали се разхождаха.Той нямаше определена дестинация където трябва да отидат.

Лайт вървеше до него
-гробище?

Нейтън я погледна и каза:
-Да,нещо смущава ли те ? Нали просто се разхождаме.

-не ме смущава - отговори Лайт

ПП: отивам да ям

-Хубаво.
Нейтън беше на около 1 педя разстояние от Лайт.Те продължиха да вървят напред. Той си премести погледна нагоре и започна да гледа луната.

-харесва ти нали, луната?

-Да,красива е. Луната,тъмнината,тишината,ти.
Нейтън продължи да си върви и след около 10 секунди се осети и каза:
-Ъъъ това последното просто ми се изплъзна.

-Благодаря за комплимента - Лайт се усмихна леко

-Да,няма проблем,но това не беше комплимент.
Той замълча и продължи да гледа луната и да върви напред.

Лайт го изгледа странно и продължи да върви, но зад него

-Спомни си какво ти бях казал за комплимента.

-че не е комплимент.

-Че комплиментът е просто една лъжа. За да замажеш положението,а това което ти казах не беше комплимент,а истина.

Лайт се усмихна леко и го настигна
-Благодаря ти

Нейтън погледна напред,а след това изведнъж спря и се огледа.Той изглеждаше като съкрушен все едно е разбрал,че жена му му изневерява и,че го напуска хД

Лайт спря и го погледна
-какво става?

Нейтън продължи да се оглежда,а след това я погледна и каза:
-Тук има толкова много души...

-тогава си свърши работата. Няма да ти преча

Нейтън си протегна ръката и започна да казва странното и зловещо заклинание.След като каза половината от него косата се появи в ръката му.Той каза и другата половина и се превърна в жътвар. Той изглеждаше по - висок от преди и беше облечен в чисто черен костюм с вратовръзка:
-Ааа толкова е хубаво отново да си на свобода
Гласът му доста наподобяваше на клас на демон или дух.

Лайт щеше само да наблюдава. Беше в безопастност не само защото знаеше, че той няма да я нападне, но и защото и да го направи Один щеше да я защити

Жътварят на Нейтън си оправи вратовръзката,а след това започна да върви напред и постепенно започна да избелява докато накрая не изчезна.След около 1 минута се видя нещо като малка бяла експлозия в тъмното.

Лайт гледаше очудено. Наистина ли имаше такива души, как ги усещаше той, искал ли е да стане такъв.. Загадка

След около 10 секунди последваха още няколко такива малки експлозии от бяла светлина. Той наистина се движеше доста бързо защото гробището не беше малко,а светлините се забелязваха ту в единия край ту в другия край на гробището.

Лайт следеше всяка една от експлозиите и само така можеше да разбере където точно е той