Гробище

-хайде да се връщаме.. Между другото скарай му се от мен.. Не е честно да постъпва така

-Той не е виновен.Аз придобивам само силата му. Тялото,мозъка и всичко останало го контролирам аз.

-значи.. Сам се самонараняваш?

-Не съм се самонаранил.Той се обърна и ме рани.Всъщност това беше последният дух който беше точно зад теб.Дължиш ми един живот.

-искаш да ми кажеш, че духовете съществуват и може да ме убие?

-Добро утро. Духове или души.Това е едно и също нещо.

-и как подяволите едно.. - започна да чертае във въздуха с ръце - не материално същество се предполага да може да ме убие о.О

-Абсолютно.

Около минута и половина Лайт седеше без да мръдне и анализираше всичко, което беше разбрала. След това го погледна и продума
-благодаря ти

-Предполагам,че това беше заради целувката по - рано.

Лайт сложи ръка малко над гърдите си и промърмори сякаш на себе си
-значи той не може да ги усеща

Нейтън се зачуди за какво говори тя,но не каза нищо.

-мисля, че е време да ти кажа и моята малка тайна след като аз знам твоята
Лайт разкопча долната си блуза леко надолу и от там се показа странна тутаирока.
-това е марката на L'cie. Като завършим фокуса си можем да се превърнем в чудовища, които са създадени за да унищожат родният ми дом. Наричат ги Рагнарок. Заради това ни преследват..

Spoiler:

Нейтън го докосна с показалец,а след това каза:
-Суууупер.Това е много готино.

-не е.. Дори и тези, които няма да се превърнем никога, сме прогонени. Е има си и предимства. Можем да призоваваме.

-Това е супер.Наистина.
Нейтън наистина се възхищаваше на татуировката която имаше тя и на това което може.

-види ли се тази тутаировка пращат цялата възможна армия срещу теб за да те убият. Беше забавно признавам

-Да,така си е. Забавно е. Е хайде да се прибираме.Скоро болката ще се увеличи и има вероятност да припадна.

-хайде - Лайт закопча отново блузата и тръгна с него обратно

Изведнъж се чу тропот на кон който тичаше в галоп.След 10 -15 минути се появиха два силуета на едно момиче което яздеше кон.Йола бе решила преди да отиде в гилдията да се отбие до един наскоро умрял по време на мисия вещер.Конят спря и Йола слезе от него тя го хвана за юздите и започна да ходи бавно..към гроба на покойника.

Йола стигна до гроба.Тя пусна юздите на коня,той беше леко нервен и пръхтеше.Йола погледна коня погали го по муцуната за да се успокой.След това клекна до гроба и пипна надгробната плоча с едната си ръка.А с другата хвана дръжката на меча си

Тъй като момичето имаше бързи рефлекси и усещаше че нещо не е наред с плочата.Тя бързо се отдръпна назад от нея преди да експлодира.Тъй като се вдигна бая прах и шум конят се изплаши отново и си застана на задните крака.Йола въздъхна и каза:
-Мраза когато ми дават нови коне...винаги се плашат...-след това отиде отново до коня и го дръпна за юздите който се развяваха .Коня спря да седи на задните си крака и леко се успокой.Йола сложи ръката си на муцуната на коня и каза:
-Май не сме сами...но който и да се крие е добър.. с магията....добре се прикрива .....подщи не го усещам.След това извади едно шишенце с отвара и я изпи.След една минута зениците на Йола се разшириха,кожата й стана бяла като на умрял човек...пулсът й подщи не се чуваше...Тогава се усмихна явно отварата бе подействала и каза:
-Не знам къде се криеш,но излезз който и да си ! Не съм дошла със зло!-беше длъжна да каже последната реплика все пак тя не убиваше за кеф а само когато й платят