Гробище

Изведнъж експлозиите затихнаха. Неочаквано се образува точно една зад Лайт,но това беше само светлина и не можеше да я нарани. Веднага след това се показа и Жътварят до нея. Той погледна рамото си,а там имаше дупка която направо беше пробила рамото му и можеше през нея да се гледа преспокойно. Нейтън отново върна формата си и каза:
-Мамка му. Мразя ги тези които се съпротивляват.

-хей, добре ли си?

Нейтън се хвана за рамото,а след това го раздвижи и каза:
-Хей! можеше да внимаваш поне този път.
Той говореше на жътваря,а след това се обърна към Лайт и каза:
-Боли,но ще се оправя.

Лайт бръкна в несесерчето си и извади бинт и марли
-хубаво е да си войник. Трябва да си готов за всеки случей.. Хайде седни на онази пейка ще те превържа

Нейтън претвори едното си око,а след това издаде някакъв звук от болка и каза:
-Няма нужда.Не съм тежко ранен.До 1-2 месеца ще зарасне.

Лайт го повдигна целия и го остави там, събличайки блузата му
-не говори глупости
Разтегли бинта и започна да го превързва

-Тук дори и бинтът няма да помогне. Можеш да пъхнеш 2 пръста вътре и без проблем ще излязат от другата страна. Просто недей.Да го наречем,че това са рисковете на професията.

-ще се замърси ако няма нещо върху него

-Ти си знаеш твоето. Добре хайде давай. Направи го щом това ще те направи щастлива.

Лайт съвсем леко го превърза колкото да не се замърси раната
-този господин от картата не може ли да е по-внимателен?

-Както казах това са рисковете на професията имал съм и много по - големи рани от тази тук.Това е безобидно. 2 пъти съм умирал при събирането на душите.

-ти ли искал да станеш такъв.. смисъл.. жътвар?

-Ами 50/50 е всъщност. Не ми се говори за това.

-добре. Както искаш. Като видях тази рана прекарването в болниците по седмици ми се струва като ваканция на Хавайте

Нейтън я хвана за раменете и внимателно я дръпна от себе си:
-Б-б-б-болница.
Той скочи и каза:
-ЗА НИЩО НА СВЕТА.

-имах предвид, че като видях тази твоя рана, моето седене в болници седмици наред ми се струва като почивка о.О Няма да те водя в болница..

Нейтън отново седна на пейката и я предърпа да седне също на пейката до него.След това си наведе главата надолу и си пое дълбоко въздух:
-Слава богу. Мразя болници.

-не всъщност ще те заведа в болница, но няма да е кой знае какво. Просто едно имение, ще ти се носи топла супа, ще те преглежда един войник и така хД

-Предпочитам красива доктора от колкото войник.
Усмихна се широко.

-сега какво? да се облека като сестра хД няма проблем хД

Нейтън се ухили още по - широко,а след това отново придоби сериозният си вид и каза тихо:
-Мамка му...

-защо мамка му?

-Повярвай не е толкова безболезнено колкото изглежда.

-тоест.. още по-болезнено.. или по-малко болезнено?

Нейтън отново си сложи ръката на рамото и го стисна,а след това каза:
-Лошото е,че когато те рани ядосан дух отначало не боли,но после болката се засилва.Вкарва нещо като отрова в раната за да боли все повече и повече. Нека да го кажем така. Болката която изпитва жена при раждане не се равнява дори и на 2 % от това което ще изпитам след няколко часа до ден. Дори и сега болката е по - голяма.