Катедрала

Слънчевите лъчи блестяха през розетата на Катедралата, и от светлината се образува човекоподобен силует с крила наподобяващи гълъбовите.
От него Уриил излезе в човешкия си вид. Той огледа купола и златните полилеи висящи от него. На няколко от рисунките в християнски стил, по-стените забеляза себе си, държащ книгата на познанието, а в другата ръка огнено кълбо.
Уриил усещаше демонично присъствие в тези околности и беше решил да провери дали човеците имат проблеми с това.

Уриил се запъти на някъде.

Нечий стъпки бавно и леко се чуваха , из цялата катедрала която бе празна.Баронеса Анжелина или още наричана Мадам Ред , се разхождаше спокойно из катедралата като оглеждаше мястото.

Скоро баронесата изчезна.

Скоро Мадам Ред и Домино пристигнаха седнаха на едни от столовете и ред погледна към една от гравираните стени, на която имаше жена в ковчег посипана с червени листа от роза.

-О ти си онова сладко котенце от преди ^^ .
Мадам Ред отива зад него като буквално го обарва ръката и се спуска по кръста до хаша му.
-Опа лекарски навик хехее.

Той се обърна, допирайки се до стената, от която изскочи по-рано:
-Ах, доста странни навици имаш. - след което въздъхна. - Почти щеше да ми изкараш ангелите, както си бях свалил гарда за миг.

-Хохохо , случва се понякога от толкова години съм лекар че вече даже не се усещам.А ти какво правиш на това място?

-Толкова сладко момченце си но не бива толкова късно да се разхождаш някой педофил може да ти се метне...

-Хм знам всичко за тебе от Серас Виктория беше на операция при мен.А за мене не се страхувай аз съм въоръжена даже под душа . Доста интересни работи чух за теб.

-Гръмна ли са те два пъти а ти си оживял .А и си бил бая глупавичък. ^^ Но си сладък. *щипе му бузките*

Гушва го като го дига като малко момче.
-Приличаш толкова на плелеменника ми.
Ръката на Мадам ред минава по кръста на момчето като го опипва хубаво :Д:Д.

-Благодаря много ,сладко момченце ^^.
Момчето забеляза мускулите на Мадам ред интересното бе от къде ги е получила като бе само лекар.