Катедрала

-Благодаря много.На колко години си?

Мадам Ред го стисна толкова силно че му изкара въздуха.
-Е на колко си сладко момченце ^^?

Мадам Ред го потупа го главата като го почеса зад ушичките.
-Дребосък , малък си видя ли ^^.Аз съм на 21 . Е какъв е този нацистки знак на ръката ти?

-Вярно онзи очилат старец.И все пак дете като тебе на това място.Би трябвало да си имаш семейство и да си си намерил гадже , да си караш спокойно живота .

-Ще ти кажа да внимаваш, на скоро има инциденти в който жени и малки деца биват изкормени в този район. Кръстили са случая жак изкормвача .Внимавай може да ти се случи нещо лошо но докато аз съм ту няма .
Почва да го гушка и да го задушава с гърдите си. :Д

Мадам Ред се завъртя и дигна дребосъка като на самолетче и го метна в въздуха след това го хвана и пак го заби в гърдите си.
-Толкова си сладък и тези ушички.
Момчето забелязва няколко скалпела в ръкавите на роклята и.

Усмихва му се като го слага на коленете и започва да го друса :Д .
-Някой хапал ли те е по ушите?
Облизва се.

/аре ставам утре ще продължим/

-Не. - отрече той, като се подпря със ръце си през рамената й.

/ок. и аз xD/

Мадам ред се усмихва като захапва едното му ушенце.
-Мяу :Д

-Момченцето ми , толкова си сладък че не мога да не те по тормозя.
Едната и ръка започна да го гали по гръдта му като стигна до краката му и с единия си пръст почна да му драска колената.
-Хихи котенце ^^.

Мадам ред го целуна също като го погали по челото .
-Мъник...
Грелл се появи като мъкнеше някакво раздрано тяло на жена.
-Господарке поръчаното ми от вас.
-.-...........
-ГРЕЛЛ ЗАЩО ГО ДОНЕСЕ ТУК???

Мадам ред извади един тънък нож като го заби в жената и започна да разрязва нещо от нея.
-Рано или късно и теб ще очистя...

Покатерих се на покрива и се огледах. Никой не гледаше насам. за това спокойно ударих с крак по пода... или покрива, зависи от къде го погледнаш. Разместих няколко плочи и се смъкнах долу. Изглежда беше нещо като гоистна стая или нещо подобно. Изглежда тук оставаше човек, който си разбираше от работата, а не някой свикнал на монашески живот. Потрих доволно ръце и побързах да заключа вратата. Въздъхнах и внимателно свалих Шлема. Въздъхнах и оставих артефакта на масата.
Забих поглед в него и после баввно коленичих. Извадих изпод наметалото си четчица и туш. Започнах бавно да изписвам кръг в много форми и символи. Постепенно започна да сияе и да проблясва доста притеснително, за това отсъпих притеснено.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Заговорих с висок и студен, заповеднически глас:
- Potestate tenebrarum et umbrae veteres appello!
Сияние в покварено жълто-оранжево засия и погълна сенките, пробуздайки ги за живот.
- Estuans cognitione ueterum daemonibus legionis invocabo animae damnatorum!
Пожелах да наложа волята си над демоничното присъствие, което идваше, пак по мое желание.
- Succubus! Antiquis Succubus! Succubus! Antiquis Succubus! Videte mea Call et responsum, ut in antiquis contractus et pacta ordinare vobis!
Сянката на създание на миналото сияеше в мрачно древно зло сияние, каквот не беше се появявало никога в църква до сега:
- Ego iuberet te! Obedire me, succubus!

Тъкмо си се радвах на поредното коктейлче в нощем клуб в Лондон, когато под мен засия нещо странно. Леко се учудих, защото викането на сукубуси беше само за онези, които спазват традициите, а такива трудно се срещаха в днешно време. Но все пак това ми е работата. Изправих се от канапето, в което се намирах и се запътих към една от малкото стаички, в които нямаше жива душа и се преобразих.
Сега бях с лилава средно дълга коса, лице, което подканваше мъжката част от обществото да настръхне и то в добрия смисъл. А облеклото ми беше доста оскъдно. (снимка 2 от подписа ми)
За миг изчезнах и се появих в нещо като стая, но май беше катедрала знам ли. Не ми харесваше мястото.
-Здравей. - казах с равен тон към извикалия ме. - казвам се Рейн. И след като си ме извикал значи трябва да сключим договор.

Усмихнха се самодоволно и се изправих.
- Отлично. Не вярвах, че ще се получи толкова добре от първия Път.
Доближих се до нея и я заоглеждах с интерес. Излгежда знанията на Нерзул бяха наистина впечатляващи. Ако исках сам да призова сукуба, вероятно бих се оплексал до ушите. Тя би ме изяла. Ако въобще се домъкнеше.
- Ами здравей... аз съм Ири... ами аз съм призовителят ти. Можеш да ми викаш какот искаш. Не възразявам...
Сега ако почнеше да ми вика мухльо,щях да преразгледам начините на действие с които действах по тия места.
- Добре, Рейн... искаш ли да получиш постоянен достъп до света на смъртните и да служиш на смъртен... който се мъчи да остане далеч от смъртта?

-Ти си ме повикал, така че мисля, че трябва да сключим договор. - отидох до него и го докоснах по лице. Минах зад него и погалих рамото му. Беше забавно, защото простосмъртните по някаква причина ни мислеха за неустоими. А с ласки беше още по-трудно да ни устоят.
-Не съм виждала преди традиционалист. Та за какво ме извика? Да те пропадавам уроци как да съблазниш жените? Да се правя на твоя приятелка пред бившата ти?