Катедрала

Погалих го по главата и го погледнах.
-Доволен? И не ти изсмуках душата.

зДишах тежко и неволно изстенах, надигнах се и се погледнах. Чувствах се някак потен. Сигурно е нормлано.
- Не знам... да, доволен съм, но някак...
Погледнах я. Усмихваше се мило. Някак особено.
- Аз... а ти? Беше ли ти приятно?

Вдигнах рамене.
-Пред теб и монасите, дето ми е заръчано да очистя. ... Предпочитам теб. И да беше ми приятно.

Изчервих се и погледнах тялото ѝ. Красивите извивки на тялото и приятната коса. Не съм направил лош избор май.
- Радвам се... как да ти викам? Рейн? ИЛи да ти измисля прякор?
Внезапно присвих очи:
- Какви монаси?

-Работа. Просто работа. - Казах за монасите и се изкикотих.
-А колкото до името, викай ми както искаш.

Вдигнах рамене и се ухилих в отговор. Дали всичките ѝ... клиенти се държаха като мен? Станах и започнах да се обличам. Никога не знаеш, кога ще се наложи да се размърдам.
- Спомена за промяна на формата... можеш да се превръщаш в други личности? Или само да променяш едно или друго - коса, очи..?
Замислих се дали не мога да я карам да шпионира за мен.

Силна светлина се появи отвън. Сякаш слънцето беше решило да прегърне земята. Катедралата започна да се тресе, стените да се напукват, а части от тавана просто да се изпаряват. Светлината пробиваше не само прозорците, тя влизаше дори през твърдите стени. Тя имаше леко синкав оттенък.

Вдигнах рязко очи и се наежих. Туко що открих нещо много важно за секса. Много дразни да ти се месят, точно когато си останал на спокойствие. Грабнах плаща си и го метнах върху сукубата. Не мислех, че ще свърши работа, но пък, дано се научат да чукат, а не да светят.
Вирнах глава право нагоре и изсумтях.
- Знам, че шегата не я бива, но... кой свети?

Голяма част от тавана просто хвръкна на различни посоки. Ярка светлина мина през дупката в момента на разбиването на катедралата и падна на пода, оставяйки кратер, дълбок няколко метра. В кратера се забелязваше силует на хуманоид, който все още излъчваше слаба светлина.

Вдигнах вежди и извъртях очи. Поредният самохвалко. защо никой не си крие силата, а я размахва акто мръсни гащи под носа на хората. Замълчах и само въздъхнах, нанизвайки си ръкавиците.
- Поздрави, Ангел на Небесния Легион. КАкво води не до там веселата ти натура по срамните и мръсни човешки коптори.
Ангелите презираха хората и ги смятаха за измет. КАто онези диви животни, които ти пречат да си построиш колиба и трябва да ги избиеш.

ПОклатих глва и си закопчах плаща. Много обичам правосъдието. Е, не искривеното и тесногръдо тиранство, което ангелите наричат правосъдие. Те просто щом срещнеха и косъм от демон, пощръкляваха. Въздъхнах и си взех Шлема от масата. Ех, ех... каква тежест ми се падна на гърба...
- И реши наказанието да се състои като паднеш от небето и почти изравниш със земята един от собствените си храмове? Логиката не ви е много присъща.
Нахлупих си маската и го насочих лицевата си страна към него.
- Ако знаеше защо съм я призовал, щеше да се замислиш... но нееее, вие ангелите не се интересувате от бъдещето. За вас само настоящият момент ви интересува. За това мислите просто - Виждате демон и долитате да изпепелите всичко наоколо. След като ме премахнеш ще изгоришли и градчето, че са били тук когато съм я призовавал?

Гледах ги и им се чудех. Ангели, смъртни. Всичките еднакви, но нищо от разговора пробуди любопитство в мен. Изправих се и се преобразих този път в онова ангелче на снимка четири. Слязох при Тираел и го погледнах.
-Покварен ангел не може да си изпълнява напълно задълженията нали? - Усмихнах се миличко и очите ми светнаха в синичко.
-Тираел я си кажи цената, че да си тръгнеш.

-Напълно. - казах му с неугасваща усмивка. - и така. Не чух цената ти. Все пак той само ме призова. Ако умре няма да се върна в Ада. А ще ме оставиш да бродя и да изкушавам мъжете, или ще го оставиш жив и да ме командва.

Доближих се до него и му подшушнах на ухо.
-Или пък няма да разкажа на някое мило архангелче за аферите ти.

Изпухтях и го хванах за ръката. Излязох от катедралата под ръчичка в Тираел и го изгледах злобно.
-Я се стегни. Че са ме призовали срути цяла сграда. Кажи си най-накрая цената.

-По-скоро ми трябва някой, който поне може да ми помогне един вид да изглеждам като сега в света на смъртните. И за да ти помагам трябва преди това да изчакаш Иридиъс да умре, така че службата ми при него да свърши. А после да ме извикаш.
Доближих се още малко до него и му подшушнах.
-И гледай да използваш истинското ми име, а не това, което съм казала на простосмъртния. И не гледам да мърсувам с всичко що се движи, а само с тези, които са ми приятни.
Дръпнах се и отместих косата си от рамото назад.
-Хайде Тираел. Махай се - и му хвърлих едни ключове. - поне поживей малко с хората и ще се видим в сънищата ти.

Мхнха пренебрежително с ръка:
- Рейн, не се хаби. Мога да разбера много неща, но да се кланяш на догматичният му задник, не е едно от нещата, които искам да виждам.
ПОгледнах ангелът пред себе си.
- Не можеш да му вярваш. Пре спокойно ще те използва и после ще те премахне както постъпва със всички демони. Ти, ангел, може да си голяма работа на този свят, но какво ще кажеш, ако ти кажа, за легион от създания на Чистия Хаос, пред които дори Диабло изглежда като редови лейтенант? Мислиш ли, че можеш да оцелееш срещу такава мощ?
Вдигнах ръка.
- Накажи ме, ако мислиш, че смъртта на един смъртен ще повиши самочувствието ти, но...
Преместих очи на Рейн.
- Рейн, заповядвам ти да бягаш, колкото можеш по-далеч от този правораздавач тука.

Обърнах се към Иридиъс и се усмихнах.
-Не и без теб.

Вдигнах заповедно ръка и махнах на страни, към края на града.
- Заповядвам ти да бягаш от тук. Напусни града и се скриив гората. След три дни ще се срещнем на една от поляните. Ако не се появя значи съм загинал и си свободна. Точка по въпроса.
После се обърнах към ангела.
- Да приключваме, претенико на Догматичния Рай