Дом, мил дом.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Свещи, книги, казани. Билки, елексири и отвари. Око от Тритон и кръв от зла фея. И хоп имаме си пиене.
Малко детенце сварено в тигана. Череп на прах нека прибавим. И ето отново, ние вече сме готови. Да хвърли всичко в фурната.
Това си мрънках докато си играех с поредните билки и елексири. Честно живота на вещица е за предпочитане, особено когато плашиш хората.

След кратък полет стигнахме мястото на което се бях установила. Всъщност няколко заклинания и показване на плът от бедро и гръб и си го спечелила честно и почтено.
Преобразих се отново в момиче и пуснах Иридиъс.
-Ако не искаш още един шамар. Просто ме последвай, Норис. - и влязох в замъка а веднага няколко слуги от женски пол дойдоха да ни помогнат, недай си боже да имаме рана или нещо. Тези ще го видят и ще те превържат преди да си успял да кажеш "Паралелепипед".

Наведох глава. Необяснимият темперамент на Рюуу беше останал от времето, когато бяхме заедно в Найтсайт Институт. Но тогава не беше толкова... очевидно.
- Е, радвам се да те видя отново, Рюуу. Виждам,ч е си свикнала с промените.
Махнах с ръка към двора, където се беше приземила в драконовата си форма.

Обърнах се към него и се усмихнах миловидно.
-Не ми се подмазвай. - след това го погледнах сериозно - или ще те изпепеля.
Още от преди си бях такава. Винаги заплашвах хората, но никога не ги наранявах. Е да понякога се случи някой да го изпържа или да го превърна в пор, но шанс.
Минахме по много коридори и най-накрая отворих една огромна врата. Влязохме вътре и вратата сама си се затвори след нас.
-Сядай. - казах остро и зад Иридиъс се появи едно кресло, а след минутки той беше в него, а върху дясното си бедро ми беше кракът.
-Да ти предложа нещо за пиене. Още мога да направя нещо, от което и теб да те хване.

- От къде точно се взехте толкова много дракони? Преди няколко месеца едва ви откривах.. - мъж се беше появил на дивана. Този мъж изглеждаше досущ като Иридиъс. Единствената разлика беше в очите. Очите на новопоявилия се бяха чисто черни.

Седнах притеснено на мястото си. Постарах се да запазя достойство, но ми беше трудно.
- Е, одавна не съм пил нищо, което да ми дейсва.
Погледнах я сериозно. Още в института си падаше по огнените заклинания. Първа научи ФаерБолт-а, а за дребните имулации, беше почти царица. Предполагаха, че ако не беше в Найтсайт, щеше да се премести в пиромантско училище. Дори си имаше саламандър.
Ако не беше...
- Давай, да се осмъртя.

Насочих ръката си към рафта и от там полетя една бутилка с черна течност вътре.
-Заповядай. Надявам се още да помниш какво е елексира на Есмералда. - все пак преди го правех, за да може той самия да може да забрави трудния ден, а и съдържаше кръв от феи, което беше добре за него, нали е вампир. Другото беше, че има езерна вода и ром прележал 200 години.
-Ти пий. А аз ще си поговоря с новодошлия.
Обърнах се към новия и го погледнах.
-Ако изобщо беше някой клонинг на Иридиъс щеше да знаеш от къде идвам аз. Но драконите се крият, заради такива като вас. Забога. Вие виждате един и искате да му сложите каишка. Но те избират сами хората на които да служат. Ако някой те е избрал, ще дойде при теб. Изчакай до тогава.

- Май не разбираш какво се случва, нали? Ти ще ми служиш, драконе. Или ще загинеш.

Замислено погледнах бутилката. Взех си чаша от масата и налях до горе. После засмуках остатъка в шишето. Бях нервен, не бях в настроение за срещи на випуска. Не исках да я убидя, че се мъча да се измъкна, но и не исках да се стига до проблеми.
Погледнах вторият аз и свих рамене. При алкохол се виждаха и по-странни неща.
Все пак я бях спасил. Беше една от малкото, които го направиха...
ОСтанах мълчалив на мястото си. Предпочитах да ги слушам за известно време.

Подсмихнах се и се доближих до Ал. Хванах ръката му и моята стана от нормална в такава на която се виждаха ноктите и люспите на черния дракон, в който се трансформирах. А очите ми станаха оранжеви.
-Да не мислиш, че ще ти служа просто така. За всичко си има цена. Ще ти кажа моята, а ти реши дали ще я платиш. - поех си дъх и се усмихнах.
-Намери демона, който ме доведе до това ми състояние и го убий. Това е моята цена. Видя ли му главата в краката си ще те избера като свой господар. До тогава съм ничия.

Диабло се изправи и се усмихна. Формата му се промени. Сега момичето говореше със свой клонинг, не със такъв на Иридиъс.
- Този свят ще ми принадлежи. Всичко ще бъде мое. Избери дали ще ми се подчиниш или ще загинеш заедно с всички мизерни хора.

-Казах си цената. - отвърнах и отидох до рафта в билки. Започнах да ровя за нещо и когато го намерих го взех.
Обърнах се в бурен в ръце и просто духнах, за да може да се подпали. То си беше Салвия. И можеше да дрогира и вампир без обоняние за 5 минути.

Секунда по-късно Диабло държеше момичето за врата и я беше вдигнал във въздуха. Той я заби в стената и каза през зъби
- Последен шанс. Мога да използвам силите ти, но не си прекалено важна, за да те оставя жив. Или си с мен, или срещу мен.

Хванах му ръката с която ме държеше и започнах да се дърпам.
-И да напусна дома си. Без свобода всеки дракон умира. Ако мога да летя свободно ще можеш да използваш силите ми в драконова форма.

- Ще имаш цялата свобода на света, след като светът стане мой. - Диабло отново прие формата на Иридиъс. Сменяше между двамата за собствено забавление. - Питам те за последно. Ще ми служиш ли?

-Добре. Само ме пусни. Ще имам синки. - Измрънках и го гледах в очите.

Мъжът я пусна и тялото й се свлече надолу по стената. Той се обърна към човекът, на когото беше взел формата - Иридиъс - и тръгна бавно към него.
- Ами ти, приятелю? Ще продадеш ли душата си на демонът, който вече е господар на приятелката ти? На чудовището, което събира армия за превземане на света? На създанието, което ще властва над този свят? Или ще трябва да сложа край на живота ти още тук? - докато говореше, огън обви Диабло от краката към главата. В същата посока огънят изчезна малко след това. Демонът беше приел друга форма, позната на Иридиъс. Диабло беше взел формата на Валанар.

-Той вече я продаде. На онзи демон, който ме подреди мен така. И не съм му приятелка. - стъпих на земята здраво и след няколко крачки напред се троснах на дивана.

- Щом не си му приятелка, какво прави в дома ти? - попита Диабло.

-Учихме заедно. Докато все още бях човек. - отговорих и погледнах Диабло.

- .. Докато все още си била .. - Диабло произнесе думите си бавно. Когато стигна до последната, той спря за момент. Огън отново го обгърна и той прие обикновена човешка форма. Сега изглеждаше просто като обикновен мъж в леки дрехи. Дрехите му бяха изискани, изглеждаше като някой с царско потекло - .. човек. Как може величествено създание като теб да е било такова мизерно същество?

-Преди приятелчето ми. - и посочих Иридиъс - да забрави да запали Салвия, че да не се появи някой зъл демон при ритуал бях просто ученичка, която беше отличничка що се отнася до пиромания. Всичко що се касае до огън, дракони и заклинания включващи отново огън. Но той призова демона. Взех че се влюбих и накрая стана така, че просто сама си направих магия и се превърнах в дракон. Това е всичко.

- Хора.. - каза демонът с отвръщение - Асболютни идиоти. Всички до един.

И получи един шамар.
-Имай малко уважение. Все пак бях някога човек.

Момичето леко изгори ръката си когато удари Диабло. Той се засмя.