Дом, мил дом.

-Мхм. С билки и много черна магия. - и му се оплезих.

- Би било добра идея да поспиш. Утре имаш убийство да извършваш. Трябва ти почивката.

-Трудно е когато има демон в стаята.

- Не съм сигурен дали да приема това като обида или комплимент. - Диабло леко се засмя.

-Дяволът се смее. - и взех, че и аз се засмях и докоснах носа му с показалец.

Диабло слезе от нея и легна до нея на кревата.

Погледнах го и се усмихнах, може и да не е толкова гаден, колкото си мислех.
-Лека нощ. - казах тихичко и подпрях глава на рамото му и го гушнах.

Диабло не спа цяла нощ. Не му се и налагаше, сънят не беше важен за него. Той просто седя така до сутринта.

Като се събудих погледнах Диабло сънено и килнах глава настрани.

- Добро утро. - Диабло живееше сред хората достатъчно дълго, че да попие някои тяхни банални навици и пожелания.

Ама не получи отговор. Вместо изобщо да говоря се свих отново в него и сложих възглавницата над главата си.

Диабло вдигна ръмене.

-Защо остана при мен? - най-накрая се чу под възглавницата.

- А защо не?

-Казваш, че ще завладееш света, но в същото време лежиш в едно легло с дракон. Нещо изневеряваш на думите си.

- Не виждам как едното пречи на другото.

-Пречи и още как. - поех въздух и станах от леглото. Метнах по него възглавницата и го изгледах кръвнишки.
-Просто не искам да съм ти подчинена до края на живота си.

Пристигнах пред замъка след доста време. Май вече се съмваше. Погледнах от склона към замъка. Може би...
КОленичих и започнах да вадя неща. Едното беше Кристално кълбо, после извадих малка колба с розова течност. Изгълтах течността и започнах да напявам едва едва над кълбото:
- Magicae Art: Sanctae Penicullus incantatores: Absit Visus.... Magicae Art: Sanctae Penicullus incantatores: Absit Visus... Magicae Art: Sanctae Penicullus incantatores: Absit Visus...
БАвно започна да се избистря образ в кълбото, което грейна в бяла светлина и бе обградено в пръстен от златна светлина и руни, навързани във верига около него.
Видях демона и Рюуу... в едно легло?
Облещих се и и ми се прищя да си повърна отварата, не че не беше противна още когато я изпих, а сега и това. Може и да не са го правили. А може и да се заблуждава. Тръснах глава. Независимо какво направи, това момиче не би ме предало. Ако иска да спи и със Самаел, мен ме интересува друго.
Станах и си прибрах партакешите, като заслизах към къщата?

- Можеш да спечелиш свободата си.. с кръв. - Диабло се протегна и се надигна, заставайки седнал.

-Кръв? - Попитах с видим интерес. Просто в повечето книги, в които пише за дракони има и част, в която колкото повече един дракон кисне близо до човек, толкова повече се привързва към него. А това не искам да се случва с мен.

- Негова кръв. - Диабло явно говореше за Иридиъс.

Стигнах до портата. Огледах се и затърсих капани. Не виждах нищо очевидно. Никое заклинание с много светлина. Но дискретните аларми и защити на домовете на магьосниците бяха открити доста одавна и бяха повече от бълхите по куче. Почесах се по главата и се приготвих. Измъкнахмалко жезълце и поставих на земята до себе си. На върха му имаше топка, която моментално се отвори и едно искрящо, сияещо в смарагдово зелена светлина око се появи. Кимнах и произнесох високо и отчетливо:
- Magicae Art: Sanctae Penicullus incantatores: VIGIL Ward de custos: Vera Visus!!
Окото засия ярко и премина в сапфирено синьо. Кимнах и го прибрах обратно под плаща си. Отворих тихо вратата и се промъкнах:
- Magicae Art: Aer Penicullus incantatores: Ventus ambulate de invisibilitatem.
Образът ми бавно премина в невидима, размита форма и се смесих с въздуха. Закрачих нататък.

-Ти си демон. Трябва ли да се договарям с теб за свободата си. Ако е така, искам дума ти. И не ми се прави на остроумен. Демоните не могат да лъжат или мамят що се отнася до сделки.

- Когато видя откъснатата му глава да се търкаля на пода, когато безжизненото му тяло падне пред мен, когато всяка последна капчица кръв е източена от него, ще бъдеш свободна. Той ще умре, а тялото му ще бъде изпратено далеч от всичко реално съществуващо.. на място, където аз веднъж бях. Имаш думата ми.

Започнах бавно да се изкачвам По стулбището. Спрях и освободих Магията за Невидимо придвижване. Съсредоточих се и го почувствах. Да, демонът беше горе. И двамата бяха горе. Бръкнах под плаща си и извадих бележката на Рюуу. Кимнах и преглътнах. ТОва нямаше да свърши добре. Потреперих и застанах на земята. Свалих ръкавижата си и захапах пръста си до кръв. Започнах да пиша по пода. Красивото окръжие беше червено от кръвта ми.
[You must be registered and logged in to see this image.]
- Magicae es: Mors Penicullus incantatores remissionis: Reanimatus Levate Mortuus: Inmortuae Golem!
Когато бпх готов погледнах към вратата. Ако трябваше, щях да се бия до последна капка кръв... Кимнах и поех решително към вратата и с рязко движение я отворих