Дом, мил дом.

Демонът погали лицето й с усмивка
- Пробвай се.

Изсъсках и хванах възглавницата. Сложих я на лицето му. Седнах върху него и се опитах да го удуша.

- Не се нуждая от въздух - чу се от под възглавницата.

-Е щом не се нуждаеш от въздух. - и започнах да го налагам с нея.

Диабло хвана възглавницата и я хвърли настрани. След това хвана и двете китки на момичето с една ръка и ги вдигна нагоре, за да не може тя да използва ръцете си.
- Ами сега?

Е щом нямах ръце щях да използвам краката си и да ритам където ми падне.

- Боже, като малко дете си. - той я пусна и тя падна на кревата. В следващия момент той беше над нея, като със всеки свой крайник по някакъв начин затискаше един от нейните. Диабло присви очи - Шах и мат.

-Дано да те изпържат с олио и да нахраниш Вавилонската курва. - му казах и го гледах злобно.

- Благодаря ти. - усмихна й се той.

-Пак заповядай. - отвърнах му и се усмихнах също. - Ама аз съм застрашен вид. Трябва да ме глезят и да се държат добре с мен.

- Ама ти сериозно ли? Добре тогава. - Диабло се изправи и погледна към вратата. След секунди през нея влезнаха няколко демона, носещи подноси с всякакви видове невиждана от хора храна. Диабло започна да оглежда и си избра едно ангелско крилце. Той го взе и започна да си похапва. - Такава храна няма да намериш никъде другаде. - Малко след като изрече тези думи, той хвърли наполовина изядено ангелско крилце през прозореца, избърса ръцете си и вдигна момичето от кревата. Веднага след това няколко демона изнесоха кревата и внесоха нов, по-голям и по-хубав. Демонът остави момичето на него и добави - Всичките ти мебели биват обновени в момента.

Изсъсках и го погледнах.
- Нямах това предвид. Просто ми стигаше да станеш от мен. - станах от мястото си и отидох до камината. Духнах и вътре се запали един хубав огън. Хванах един одеяло и възглавницата, която той по-рано беше захвърлил на земята и легнах пред камината. На топло и приятно.
-А и ям само хора.

Диабло отиде до прозореца и се загледа навън
- Повярвай ми, ангелите са ужасни досадници, но са много вкусни.
Демонът махна с ръка и подчинените му излезнаха
- Не те разбирам. Давам ти прост избор между живот и смърт. За да живееш трябва просто да убиеш приятеля си и ще имаш всичко, което искаш. А пък ако умреш, аз така и така ще го убия. И все пак ти не искаш да го направиш.

-Може би защото той е част от миналото ми. Учила съм с него. Били сме заедно когато разрушиха училището ни. А и той присъди драконовото сърце в мен, когато бях на ръба от смъртта. - Станах и отидох до него.
-Но ти надали ще ме разбереш.

- Той е част от миналото. А аз съм бъдещето. Не само твоето, но и на целия този свят. А в моя свят няма място за хора като него.

-Аз нямам бъдеще. - Усмихнах се и погледнах луната навън. - Между другото. Казвам се Рюуу Майо. Така и не се запознахме.

- Наричат ме Диабло. - той просто гледаше нещо в далечината.

Започнах да се кискам заради името му и го погледнах.
-Забавно име.

- Означава Дявол. Това, което съм.

-И все пак е забавно. - и минах зад него. скочих и му се качих на гърба. Вярно било, че щастливия дракон няма да ти отхапе главата.

- Какво по.. Какво правиш?! - Диабло явно изобщо не очакваше нещо такова от нея.

-Аз те носих преди малко. Сега искам ти да ме носиш до .... - замислих се и огледах стаята. - леглото.

Диабло просто отиде до леглото и се хвърли върху него по корем. Все пак ако се беше хвърлил по гръб щеше да размаже момичето xD

Хванах го за косата и я дръпнах така, че да си надигна глава назад и го погледнах.
-Видя ли. Не беше толкова зле.

Диабло се извъртя, така че тя да мине под него, след което се извъртя отново, за да е обърнат към нея, а не към тавана
- Ще си платиш за това.