Дом, мил дом.

Изсъсках когато си изгорих ръката и го погледнах.
-Към теб, няма да се държа миличко.

- Не си спомням да съм изисквал мило отношение. - той се усмихна и се доближи до нея - Предпочитам грубиянките. - Демонът се засмя и се отдръпна отново. За пореден път бе обгърнат от огън и за пореден път се превърна в момичето - Никога не съм разбирал човешките шеги напълно, но все пак ми остава забавен фактът, че такава жалка раса все пак може да се наслаждава на краткия си живот.

Привърших с къркането и погледнах безизразно Диабло:
- Първично зло и дръжки на тикви. За какво са ти драконите? Нали си много силен и все силен.
Погледнах леко притеснено към Рюуу и подхвърлих:
- Какво искаш за да ми я преодстъпиш?

И ето че станах и обект на пазарене. Кеф. Е нищо. Останах си на дивана кротичко и тихичко без да създавам много проблеми.

- Велико създание като мен не би цапало ръцете си за да превзема цял свят. Но пък винаги е забавно да общуваш с други силни същества. Сега имам по-важна работа, ще говорим по-късно. - той се засмя и изчезна.

П.П. Излизам. :Р

Изгледах с празен поглед празното пространство. От вътре щях да се пукна по шевовете от гняв. Не мислех,ч е мръсник като този демон смее да я докосва и да се нарича нейн господар. Древната раса Валхеро, Ездачите на дракони, бяха напълно различни от този дребен смотаняк. Бих го помел без да се замислям. Успокоих се. КОгато Намерех Шлемът Короната на Смърт, той щеше да трпери в краката ми и да се моли за милостта да съм негов господар.
Окото ми пламтеше ярко в стаята, като раздухан въглен.
- Кучи син - измърморих под нос.

-Успокой се. Гневът в нищо не помага. - казах тихичко и се изправих. Отидох до него и го одрасках съвсем леко по ръката, колкото за една капка кръв. После отидох до огромен златен съд и капката падна в него.
-Какви са целите ти Иридиъс?

Погледнах на страни и се навъсих. Гневът наистина не водеше до нищи добро. Само те правеше предсказуем за врага...
- Искам да поправя грешката си. - заговорих с тих глас, - Искам да поправя това, което направих в Найтсайт и да ти се реванширам. На теб и на всички онези, които сега са само изгорели кости. Работя върху завета на Пазителя...
Погледнах я.
- Нали се сещаш за какво говоря?

-И какво точно търсиш? - Попитах го и взех една карта на света и един кристал. - Ще ти помогна да го намериш, ако ти ме отървеш от временната ми длъжност като роб на онзи превзет идиот.

Вдигнах палец със сурово изражение на лицето си:
- Нямаш проблеми. Търся много важен артефакт. По-точно шлемът на Нерзул - Короната на Смъртта или на Детлорда... не знам точно кое е точно, но знам само че орките имат единствени информация за шлема. Изглежда горе долу така:
[You must be registered and logged in to see this image.]
И до колкото знам, малко напомня на шлема на някой от Пауър Рейнджърс.

-Добре. - казах му и сложих кристала над картата, но не да докосва картата а няколко сантиметра над нея и поех дълбоко дъх.
-Над карта, кристал на конец, ще полети, за да ми покаже шлемът на Нерзул и точката ще се покаже. Скритите тайни елате при мен, покажете се отново, за да ви видя. Покажете ми знак, над обширната земя. Покажете ми така желаното сега. - и кристала падна някъде в Тихия океан.
-Ето мястото на обекта. Къде проспа часа по извършване на магии. Това беше ако не ме лъже паметта третия ни час в академията.

ПОгледнах кристала на картатата, после се изкисках:
- Да, може да съм сгрешил... а може и да е заблуда. защо си мислиш че могъщ вещер като Нерзул ще си захвърли така шлема, чрез който е победил Саргерас Мрачния Титан? Но ако си права, сме длъжни да проверим...
Станах от мястото си и започнах да пресмятам.
- Прилича на Мариансклата падина. да не се окаже,ч е не може да се стигне до момента... идваш ли?

-Сигурната съм защото в кристала има кръвта на онзи мизерен демон, който ти така приятно покани в училището. И грешиш. Това скъпи ми приятелю е онзи остров, който според онзи съд си търсил преди два дена заедно с една сирена. - отидох до прозореца и скочи през него като се преобразих.
-Качвай се и само да си ме одраскал ще ти отхапя главата.

Пристигнахме след няколко часа летене и спрях пред прозореца на стаята ми. Захапах го за дрешките и буквално го хвърлих вътре. А после се преобразих и се качих по стълбите в стаята. Влязох с гръм и трясък и го погледнах гревно.
-Отслабни. Тежиш твърде много.

- Ще го убиеш.

-Моля? Я повтори? - опулих се когато чух това, което каза.

- Иридиъс. Бях в главата му. Знам какво мисли. И ти ще го спреш. Ще го убиеш.

-Не мога. Веднъж той спаси живота ми. И не мога да го убия. - казах тихичко и седнах на дивана, скръстих крака и го погледнах.

- Много жалко. Тогава ще ми се наложи да превзема тялото му и да го унищожа от вътре, докато не остане просто празна черупка.

-Може ли да се споразумеем, за да не го правиш? - попитах с открит неприязъм към него.,

- O, мила моя, не виждам начин това да стане.

-Защо? - Станах рязко и се доближих до него. Явно не беше мръднал от мястото на която го хвърлих.

Предполагаше се, че Диабло беше седнал, подпрял се на стената. Той се изправи и се усмихна. Демонът подпря брадичката на момичето с единия си пръст, завършващ на дълъг нокът и прошепна
- Не мога да оставя нищожества да ми се пречкат.

-На теория и аз съм нищожество. - казах му тихичко и ми идеше да му забия един шамар, но след като си изгорих ръката не ми се пробваше пак.

- Не сте ли всички такива пред мен? - Диабло се отдръпна с няколко сантиметра и разпери ръце - Не е ли целият свят жалък, сравнен с моето величие? - той отново се обърна към момичето - Но ти.. ти си дракон. Драконите вече са рядкост, а много искам да имам дракон сред колекцията си. Но що за дракон би била ако не можеш да убиваш безмилостно?