Дом, мил дом.

Въздъхнах. Явно трябваше да убия приятел от детството, за да съм свободна. Мразех демоните до дъното на душата си.
Приближих се до казана в единия край на стаята и започнах да слагам различни билки вътре.
-Лист от срамежлива мимоза, кора от корен на мандрагора. Салвия смляна на прах. Черепа на вампир. - след като посочих на Ал да се доближи и хванах един кинжал. Порязах ръката ми и част от кръвта му падна в казана. - Кръв от фанатик.
И излязох на двора. Сложих един съд на земята и се преобразих, а една сълза се стече от дясното ми око. После отново се преобразих и се върнах в стаята си. Сложих сълзата в казана и затворих очи.
-И сълзите на дракон. - а течността придоби безцветен вид. - Ето. Отрова, която може да тръшне и теб.
Хванах кинжала и го потопих в течността, а като го извадих от сребрист той взе, че прозрачен.

Диабло се усмихна широко
- Това ще е забавно..

Доближих се до Диабло и го погледнах. Допрях кинжала до врата му и се усмихнах.
-Така ли мислиш, - и с особено гаден тон довърших - господарю.

- Ако си мислиш, че можеш да ме убиеш.. жестоко се лъжеш. Единственото, което ще си навлечеш с предателството е гнева ми.

-Не е за изпускане. А и не съм сигурна, че ще ме пуснеш, ако наистина убия Иридиъс.

- Погледни ме. Говориш най-великото същество на тази планета. Мога да убия приятелчето ти и сам ако искам, но това не би било забавно. Ако исках можеш да те затворя на място, от където никога да не можеш да се измъкнеш. Но аз ти давам шанс сама да спечелиш свободата си. И ти смееш да се съмняваш в думите ми? - момичето излетя назад и се заби в стената. Диабло отново прие демонската си форма. Гласът му се промени, отново звучеше по онзи особен демоничен начин, сякаш говореше в стая с много силно ехо. Той се изправи от кревата и тръгна към момичето - Мога да убия и двама ви тук и сега. Направи си услуга, спаси поне своя живот. - Диабло посочи към вратата. Този път изглеждаше прекалено сигурен. Не даваше сигнали да дава повече шансове на момичето след този. Демонът беше ядосан от нахалността на момичето, след като той прояви такава милост към живота й - Крайно време е да си припомниш кой командва тук. Убий го или ще убия и двама ви.

Погледнах го кръвнишки и усетих как отново онова чувство, което е в същността на цялото ни съществуване се появява. Освен това усетих, че е толкова силно, че започвам да губя себе си. Надигнах се и вече очите ми бяха напълно оранжеви. Не се виждаше друг цвят. Тръгнах машинално към вратата, стискайки кинжала. Отворих я и там видях Иридиъс и какво да се очаква, когато гневът ме завладее. Освен, че просто го нападнах с кинжала, покрит с отровата.

Понеже тоя странния тип нямаше да пише до утре явно, заебавам това, че драконката го е нападнала. Двамата са още в стаята и още говорят.
- Заведи ме някъде. Не ми се стои тук.

Въздъхнах и отидох до прозореца. Там се преобразих и изчаках да се качи върху мен.
-Къде искаш?

Диабло отново прие човешката си форма
- Изненадай ме.

Издигнах се във въздуха бавно и спокойно и изведнъж ми хрумна чудесната идея. Замахнах с криле и се изстрелях напред колкото ми сила държи. И се молех поне косата му да щръкне нагоре от това.

Тялото ми се вцепени от удара. Силни конвулсии стегнаха мусклулите ми, после зловеща тъмнина погълна съзнанието и. Тялото се свлече назад, после още по-назад и се препъна и падна по стълбището. Затъркалясе надолу и се оплете в наметалото. остана на пода и се килна на страна.
Тялото се отпусна и от раната бликна обилно количество кръв. Червена като мастило от горски плодове, течността попи през дрехите и на едра локва потече обилно по пода. Тялото остана да лежи с лицето надолу. После бавно се спихна...

Прибрах се леко клатушкайки се. Отидох веднага в банята и си взех един бърз душ, след което се облякох и легнах на дивана, затваряйки очи и мислейки си за изминалата седмица.