Дом, мил дом.

-Само Иридиъс не искам да убия. Иначе. - отидох до вратата и го накарах да ме последва. - Колкото по-силен е гнева ми, толкова повече се превръщам в безмозъчна машина за убиване. И става това. - и отворих една вратата зад която имаше пропаст, а в нея скелети на сравнително много хора.
-Ние се намиране на най-високото място на замъка. А пропастта продължава до самите основи. Според теб колко са хората вътре?

Той погледна пропастта, след което се обърна към момичето
- С един по-малко от колкото трябва. Той ще ни последва и ще дойде. Ти го знаеш. А когато това стане, искам да се отървеш от него.

Затворих вратата с трясък и се запътих отново към стаята си. Извадих пръчката си докато ходих и произнесох няколко думи в който нямаше смисъл но все пак. После влязох в стаята си и отидох в една друга, която беше до нея. Там ме чакаше вече вана с топла вода и много свещи. Влязох вътре и се опитах да се успокоя.

Диабло въздъхна
- Явно ще е трудно да общувам с тази. Ако проблемите продължават, май няма да си имам дракон.
Той се замисли, че може би е трудно на хората да го възприемат с демонската му форма, за това се огледа наоколо. След секунда пламъци го обгърнаха, а когато те изчезнаха, той вече имаше човешка форма. Своя собствена.
- Да, това може и да свърши работа.. - каза си той. Но се нуждаеше и от чуждо мнение. Той влезе в банята при момичето-дракон, без изобщо да се интересува от факта, че тя е гола, и зададе въпроса си
- Е? Какво мислиш? - въпросът беше съпроводен с вдигане на ръцете и леко завъртане на посоки, за да може да покаже тялото си от всички страни.

-Става. А сега се махай. Имам нужда от време за себе си. - казах му остро и хич не ме интересуваше, че ми се води господар, или че му държа тон. Бях си такава. Но виж покажете ми нещо което да ми хареса и може и да съм мила за 10 минути.

Водата, в която беше момичето се затопли. МНОГО. Толкова много, че започна да кипи.

Е аз си останах в нея. Бях дракон забога. Харесвах врялата вода.

Колкото по-топла водата, толкова по-бързо се изпаряваше. След няколко секунди във ваната имаше само едно голо момиче.

Прикрих се с ръце и го погледнах.
-Наслади ли се на гледката?

- Ако трябваше да съдя по човешки стандарти, бих казал да, голото ти тяло е хубаво.

Изсъсках тихо и му посочих с пръст да се завърти на другата страна.

- Защо? Притесняваш ли се от мен? - Диабло се облегна на стената, без да сваля очи от момичето - Мога да те накарам да се съблечеш когато пожелая. Наистина ли криеш тялото си от мен?

-Да. - казах тихичко и го погледнах с едни червени страни. Май сега беше страхотното време да се превърна в дракон.

Той се засмя и излезе от банята.
- Драконите са забавни само когато са щастливи.

Излязох от ваната и облякох набързо един копринен халат.
-Да, а аз не съм един особено щастлив дракон.

- Спокойно, всичко ще бъде страхотно след като убиеш приятеля си.

-Не ми е приятел. - измрънках и се троснах на леглото си.

- Тогава още по-лесно. - Диабло легна до нея. Нахалството му нямаше граници. Но пък имаше способностите да го покрие.

Хванах едната възглавницата и я сложих точно посредата на леглото така, че да не му гледал лицето и се завих с завивката.
-Просто млъквай.

Той хвърли възглавницата от кревата
- Хайде де, усмихни се. Все пак когато превзема света ще можеш да си летиш волно навсякъде. Ще си най-великия дракон.

-По-скоро ще съм заложник на един фанатик. - изрекох почти заспало и се обърнах с гръб към него и дръпнах завивката само за мен.

- Не си ми заложничка. Можеш да ходиш където искаш и да правиш каквото искаш, стига да не ми навреди. Ти си ми подчинена. - изричайки тези думи, Диабло спусна едната си ръка надолу и я сложи върху задника на момичето, просто защото отдавна на са го изритвали от кревата със такава сила, че да мине през стената.

-Не...ме...докосвай - и последва ритник право в слабините, и силно почнах да се моля да му стане нещо. - с мръсните си ръце.

Човешката форма на Диабло определено си имаше слабостите, но все пак той беше демон. Не беше толкова чувствителен, колкото би бил един нормален човек.
- Това вече беше грубо. - каза той през смях. Диабло се смееше.

-Ще ти откъсна езика с зъби ако пак ме докоснеш. - проста заплаха, която наистина ще изпълня ако ме докосне преди да си е взел душ.