Звезден Пристан

Звезден Пристан е малко и много красиво пристанище. Нпкога метеорит е паднал и е направил нещо, приличащо на лагуна и за това го наричат Звезедн пристън. Маккрос Черния, магьосник от древни времена се опитал да създаде тук академия, но днес прилича повече на пазарище за магия и вълшебни предмети. Висшият съвет на Магьосничексато гилдия заседава тук и определя кой какво ще получи от магическите богатства на миналото.... и кои от тези богатства е по-добре да не бъдат докоснвани

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ПОявата ми тук беше посрещната с пълно пренебрежени. Пъстрата тълпа от нагиздени магпве се беше събрала на обичайната глъчка. Тук имаш както забавления и кръчми, така и хубави магазини за материали и съставки. Но не те ме интересуваха в момента. Бпх се запътил твърдо в една определена посока и трябваше да стигна възможно най-бързо. Или пооне достатъчно бързо.

Сядах си на края на пристанището и си суша косата. Честно другия път първо ще направя въздушен балон, а после ще се спускам във водата. Погледнах Кирке, която сега се беше смалила до размери, които биха и осигурили спокойно стъпване от някой. Тя се изтръска и заприлича на топка козина.

Гледах право нагоре. Мистичната цитадела, седалището на Висшия съвет на маговете, се издогаше като самотна кула, Тънка като игла и точно толкова остра към върха си. Кимнах разбиращо и поех...
Нещо се отърка в крака ми и аз едва не се спънах в нещото. Поглендха надолу и за моя изненада видях... пухкаво животинче.... може би котка, но беше някак... ами имаше една опашка повече от колкото би трябвало. Замислено се наведох и я загледах. Бях чувал за котки с две опашки само в легендите за Японските Демони-животни. Като костенурки с по три и лисици с по девет опашки. Дали това беше бебе демон, или експеримент на някой маг-призовител... или си беше просто коте с две опашки?
- Чий домашен любимец си ти...? - промърморих замислено протягайки ръка към животинчето.

Заогледах се за Кирке, но тя беше избягала. Хъх отново го правеше. Започнах да ходя из пристанището и когато стигнах до централната част я видях с някакво чернокосо момче. Маг. Хъх. Мразех ги. Хем корпорацията ги боготвореше, защото могат да използват магии. Хем заради такъв ме бяха пратили далеч от родината ми да спасявам задниците на надути аристократи. Приближих се до него и се усмихна ведро.
-Кирке, защо бягаш. Извинете, но тя не харесва да я галят. Така че по-добре си приберете ръката преди да ви е изяла.

Инстинктивно прибрах ръката си, щом чух предупреждението. Вдигнах очи към момичето, което беше проговорило. В очите ѝ имаше очевидно опит за ведрост и дружелюбие, но нещо в тях... ми навя не особено топло чувство, и предпочетох да си замълча. Изправих се и кимнах разбиращо.
- Да, извинете, не исках да... предизвиквам котката ви.
Погледнах притеснено малкото животинче. Някой би се изсмял че нещо толкова малко и пухкаво можеше да е опасно, но честно казано - и розите имат бодилчета.
- Ам, госпожице... Приятно ми е, аз съм Иридиъс...
Протегнах ръка за поздрав с надежда, че като си премълча фамилията, ще си спестя много притеснения. Не искам "славата" на името Дредмастър да ме изпреварва и да трябва да обяснявам едно друго.

-Кия - казах и хванах ръката му. Здрависахме се и се дръпнах назад. Сигурно щеше да ме сметне за демон заради облеклото ми. Но работата ми го изискваше.
-Кирке. - казах тихичко и котката се преобрази в нещо, което беше високо 3 метра и едро колкото слон. - Ето виждаш ли, щеше да ти изяде ръката, че и повече.

Ококорих очи и се приближих до животинчето... "животинчето" и се загледах в него. Беше разкошно животино. Можеше да е гордост за всеки койот го има:
- Много е красива... Сигурно много си я обичаш...
Погледнах стопанката на котката после пак котката.... Беше някак тъжно.

-С Кирке сме отгледани заедно зад четирите стени на една стая. От тогава сме постоянно заедно. - И така си и беше. Кирке беше хваната още малка и корпорацията се опита да опитоми демон като го сложи в стая с повелител. Беше някак странно в началото, защото постоянно ме хапеше, дереше и често ме нараняваше до такава степен, че губех съзнание, на накрая свикнах.

Кимнах. Бях чувал че одавна се търси начин да се опитомят този вид мистични животни . Елфите имаха хипогрифи, джиджетата яздеха грифони, а хората не искаха да се задоволят само с коне.
- Разбирам. Изглежда си опитомител... Повелител. Теймър.
Кимнах и се постарах да съм спокоен.
- Какво те води в Звезден пристан?

-Просто се разхождам. - казах му най-откровено, но не знаех дали ще разбере, кое е моето разхождане. - и аз съм повелител, но ловя бас, че няма да разбереш на какво.

Втренчих се в нея:
- Моля? Ааа, на какво си повелител ли? Не знам, предполагам, че си повелител на... Кирке.
Посочих големият звяр, за да илюстрирам кого имам предвид

-Не. - засмях се и се качих на Кирке. Подадох му ръка, че и той да се качи. - ще ти дам няколко примера, за да разбереш.

Понечих да се отдръпна и погледнах предпазливо котката, тя обаче не реагира. По-точно ме погледна и сякаш ми казваше "Оф, я се стегни". Поех ръката на момичето и се покатерих на гърба на Кирке и разсеяно се заоглеждах.
- Къде са му коланите на това коте? За какво трябва да се хвана?

-Такова нещо като колани няма. Ако те е толкова бъз се хвани за мен. - И след секунди вече се носехме из въздуха. - Какви повелители си срещал?

Щом се издигнахме се олюлях на място. Инстинктивно се вкопчих в раменете ѝ и си стегнах крака около котката за да не се изхлузя и да я повлека със себе си.
- Повелите ли ли? - изпелтечих и едва сега зацепих.
Тя говореше за повелители на стихии.
- Земни, огнени, водни и въздушни - отвърнах решително- Само такива повелителисъм виждал. Чувал съм, че имало нещо като прокудени, низвергнати Повелители на Гръмотевиците, но не чух много за тях.

-Добре, много добре. А един човек по колко елемента може да управлява. - Под нас се образува един прекрасен облак. Кирке спря и аз стъпих на облака. Изглеждаше доста стабилен. Подадох ръка на Иридиъс и се усмихнах.

Помислих малко и заявих спокойно.
- Зависи. Според общите условия, човек може да има един по природа. Някой казват, че може да се учи до постигане на съвършенство в два. И дори три при най-добрите. Но вторият и третият са много по-слаби от другите.
Прочистих гърло и продължих.
- За повелителите не знам. Но съм чувал,ч е отделни манипулации с елементите умеят другите магове, от клас Елементалисти. Дори аз имам заклинани с в Стил Игнис (огнен), Гласиес (Леден) и Фулгур (гръмотевичен). Но не съм повелител.

-Добре. А сега. Какъв повелител съм аз. - Това щеше да е забавно. Дали щеше да се сети, че съм и на четирите стихии плюс един елемент, който е толкова рядък, че почти никой не знае за него.

- Казват че гръмотевичният елемент в действителност е съчетание от енергия, която се мотка свободно след работата на останалите четири и тяхното съчетание....
Погледнах я объркано, когато ме прекъсна за да ми зададе въпроса. Погледнах облака на който бпхме. Изглежда беше работа на котката.
- АМи... предполагам,че си въздушен повелител, щом ме изпитваш на такова разстопние от земната повърхност... Но от друга страна облаците са от пара. А парата е вода и седим върху облака, а не се реем на сред чистити небе...
Замислих се сериозно и допрях пръсти до брадичката си.

Замахнах с ръка и облака започна да се движи от лек бриз, който създадох. След което под нас заваля, а като за край и изпратих една светкавица.
-Така да имаш сега някакви предположения?

ПОмислих сериозно.
- Възможно е да си от онези, които владеят по повече елементи. Ето например...
Погледнах козината между крака си.
- Възможно е да владееш вода, за да се задържим. Но Кирке да владее въздух и за това да сме се издигнали. Но не знам животните да могат да използват елментна магия... Добре, да кажем, че имаш...
Погледнах право в очите ѝ:
- Ти владееш всеки елемент и го подчиняваш на волята си. Не си магьосница а уникален универсален повелител.

Започнах да ръкопляскам.
-Браво. Откри Америка. - След което извадих от джоба си нещо, което приличаше на малко ветрило. Размахах го и Иридиъс беше свален от котката и падна на облака и то само от един лек ветрец.

Постарах се да се приземя на краката си. За миг се уплаших, че ще пропадна през облака и разперих ръца и се опитахд да съзам нещо като криле от наметалото си. За миг си помислих че приличам на лястовица, но после разбрах че облака е по-плътен от колкото очаквах.
- Това за какво беше?

-Кирке не изглеждаше доволна. - засмях се и погледнах надолу.
-Иридиъс тази вечер каква ще е луната?

Ухилих се. Магията имаше три вида - Елментализъм, Спиритизъм и Астрологизъм. Помислих малко и погледнах небето над мен. Беше по-тъмно и някак прозрачно, понеже беше по-високо от най=високия връх на земята.
- Ами... По разположението на звездите мога да заключа че е близо до пълнолуние. Може би още ден или два още до пълна луна. Защо?