Звезден Пристан

Протегнах се и измърмотрих нещо. спомних си и погледнах навън. Кирке се беше настанила до входа и дремеше на кълбо.
- Ти си първото момиче, което виждам да се сълблича след като се е наспала...

-Просто бях твърде изморена. - казах набързо.

Кимнах разбиращо и едва сега разбрах,ч е съм я гушнал като че искам да я изям. Прокашлях и побързах да я пусна.
- Извинявай... искаш ли да те оставя сама? Ако те е срам, гола си все пак... Ще се изкъпем ли в реката?

-Не съм гола. - Само без боклуците на главата си. - И му показах главата ми, че вече нямаше никакви ластички, фибички и такива. - За каква ме вземаш. Няма да се съблека пред теб.

Изчервих се мощно и заекнах:
- Не исках да кажа, че ще... че си или... аз... олеле.

-Както и да е. - затворих очи и пак легнах на земята. Просто бях повече от изморена.

Притеснено докоснах челото ѝ и бузите:
- Добре ли си? Изглеждаш по прибледняла. Нали не ти е лошо?
Притесних се дали няма нещо от раните ѝ. Възможно беше да се е инфектирала и сега да е болна.

-Добре съм. - казах и леко го избутах назад, но след секунда дори силата ми спадна и сега можех само да лежа.

Притснено се загледах в нея. За всеки случай извадих един свитък, изписан със златно мастило и го разтворих тихо.
- Само кажи, ако нещо не е както трябва. Ще ти помогна, до колкото мога.

-Добре съм. И посмей да ми направиш нещо ще те изпека на бавен огън. - И в ръката ми се образува пламъче по-малко и от това на една запалка.
-Чудесно. Няма що.

Направих физиономия и се троснах:
- добре, нищо нама да направя, но ако пукнеш, не ме преследвай след смъртта, за да ме обвиняваш.
Вдигах свитъка пред лицето си.
- А и какво си мислиш че ще ти направя чак толкова опасно? Да те изнасиля ли?

-Нищо чудно. - изръсих под носа си и се засмях. - Но няма да нараниш една сляпа тинейджърка нали?

Намусих се и погледнах на страни:
- Разбира се, че няма. Но да знаеш, че се старая да съм добър.
Погледнах навън и добавих малко мрачно:
- А и не мога да си позволя резки движения край тази котка..

-Кирке няма да ти направи нищо. - Засмях се и хванах ръката му. - А и тя сега иска ти да си и господар, така че надали ще те нападне ако ми направиш нещо.

Вдигнах рамене:
- Последния път, когато бях господар на нещо... един ангел ми го открадна. Преди това си мислех, че съм господар поне на себе си.... и сега съм доста осакатен. За това съм предпазлив със всичко.
Вдигнах ръце и поставих ръка на темето ѝ:
- За това предпочитам да бъдем заедно. А и без това предпочитам да си имам някой с мен. Опитах сам, но някак си е тъпо...

Усмихнах се и се свих отново в него.
-Добре. Ще сме заедно.

Кимнах решително в отговор и отвърнах на прегръдката.
- Точно така... а и дори да не беше сляпа, едва ли би искала да се разделяме, нали? Все пак е добре да имаш кой да ти пази гърба по всяко време.

-Е и кой да ми забие нож в гърба също. - и започнах да се кикотя.

Присвих вежди, понеже не михареса шегата, но се усмихнах:
- Да, не е ли интересно?
Замислих се защо съм я нагушил, като че е плюшена играчка.Просто така се получи....
- Добре, когато поукрепнеш, ще идем да завършим мисията ми.

-Каква е тя? - попитах и го пуснах.

Направих важна-важна муцуна и заявих високопарно:
- Ще спра всички демони, които нямат право да влизат в света ни. Никакви Инфернали, никакви Мракохръти, никакви Ередари... Никакви такива.
Кимнха решително и въздъхнах. Ех, мечти мечти.
- После започва веселата част.

-А коя е тя? - Взе да става интересно разговорчето ни.

- Ами след като одрежем пътя за призоваване на такива демони нарочно, идва планът как да се предпазим от случайно или неволно призоваване на подобни демони. И по-точно да подготвим пряка защита. Ще организираме група, може да се нарече армия. Ще съерем останките на могъщи водачи, генерали, войни и магьосници. После ще ги призовем към живот и ще ги оставим на стенд бай! за всеки случай. Ще изработя предмет, който да послужи като призоваващо устройство в случай на нужда.

Слушах го но нищо не разбрах. И вече се радвах, че не изразявам емоции, че да разбере какво си мисля в момента.

Покалтих решително глава.
- Сега се приготви. Скоро ще заминем на север. Искам да нагледам последната функционираща транссветовна порта. Надявам се орките да не ни изядат докато стигнем там.