Звезден Пристан

-Когато е пълнолуние ще ти покажа нещо, което ще те зашемети. - Точно така. по време на пълнолуние водния ми елемент е най-силен. Както по-време на слънчево затъмнение или още познато като "Черното слънце" огнения елемент е най-силен.

Кимнах разбиращо и погледнах към залязващото слънце. Облакът стана внезапно розово-оранжев и някак топъл на цвят.
- Ами то,... добре.
Усмихнах се и пъхнах ръцце под плаща си.

-Разбира се ако не искаш няма. Знам, че е странно някоя непозната изкукала тинейджърка да си говори с теб се едно сте първи приятели, но какво да се прави.

Изсумтях. По някаква причина не ми хареса да се самообижда така.
- Не е проблем. И не си изкукала. Според мен криеш ранимата си душа зад палячовско отношение. Но не можеш да скриеш, че съм ти симпатичен, иначе нпмаше да ме влачиш толкова високо.
Посочих ръба на облака.
- За да можеш да ме хвърлиш когато поискаш

-Симпатичен? - леко се учудих. Погледнах го и прехапах езика си.

Раменете ми увиснаха:
- Добре де, изглежда даже не съм ти симпатичен. Но щом не си ме метнала през ръба на облака, тогава вече можем да говорим за... да го наречем търпимост.

-Всъщност съм доста спокоен човек, не харесвам насилието. То с нищо не помага. Но иначе по-скоро си приятен, а не търпим. - и се засмях.

Усмихнах се и погледнах притъмняващотот, почти индигово небе над главата си и няколкото звезди, които се появяваха.
- Ем, добре. В смисъл благодаря, тоест... такова.
Наведох глава. Толкова рядко ми правеха комплименти,ч е въобще не бях подготвен да кажа на момичето.
- А ти си много по-хубава от другите Повелители на Елементите с коиот съм се срещал...

- Те носят и по-грозни дрехи от моите. - и последва взаимен смях. Накрая просто отидох до края на облака и затворих очи. Разперих ръце и се спуснах надолу към земята.

Облещих се ужасен и извиках:
- Кия!
Скочих след нея и вятърът засвири в ушите ми. Понесох се надолу след нея и протегнах ръце. Вятърът така ме заблъска, че имах чувството че ме реже през лицето.

Кирке успя да го хване, а аз за разлика от него не исках да се самоубия. Под мен се образува нещо като торнадо, но не притегляше нищо към себе си. Само ме държеше във въздуха.
Кирке дойде точно до мен и отърка нос в мен.
-Ето виждаш ли. Трябва да си спокоен. Контролирам въздуха, водата, огъня, земята и енергия. Това е нищо.

Увиснах и вятърът пое плаща ми и се разтвори като крилете на лястовичка. ПОгледнах я и си спомних за комикс героя Торнадото.
- Ооо... аз се притесних че си залитнала... Не съм свикнал хората да си играят със стихиите така простичко. Аз например нямам никаква магия за летене.

-Аз имам твърде много, за да ги покажа за един ден всички.

Направих физионимия и предпочетохда си вися на ръката ѝ:
- Одавна не бях срещал някой по-силен от мен...
Спомних си за Тириел .
- Човек искам да кажа.

-100 % човек. - засмях се и се качих на Кирке зад Иридиъс. - Все пак аз мога да комуникирам с духовния свят, а те са ми дали знанията за това, което мога.

Висях си и я гледах като куче - като онези кучета, които като ги вдигнеш на ръце, те гледат жално за да не ги изтървеш.
- Ем, ти си предопределена от духовете да владееш тези стихии. Не си като мен. Ние, магьосниците правим нещата на сила. Ние не моли, ние принуждаваме стихиите да ни се подчинят и те го правят с неохота. Магията е насилия над природата...
Въздъхнах.
- Но предпочитам да я насиля, пред това да я загубя

-Малко грубо, но не мога да те виня. - Спуснахме се на земята и го погледнах отново. -Е сигурно си дошъл по работа тук.

ПОклатих глава и усмивката ми увехна.
- Добре, честно да си призная съм по работа, да. Тук съм...
Наведох се и зашепнах съзаклятнически:
- Искам да взема една книга от Цитаделата.
Посочих към високата тънка кула в центъра на градчето.
- Мисля, че я пазят със сериозна стража. Първо ще питам учтиво, после ще им се хвърля на врата като зла прокоба. Но не искам да ми излезе лошо име... искам да кажа, по-лошо от това.

-Или можеш да изчакаш докато луната изгрее и ще ти помогна. - тамън щях да му покажа една доста древна техника, а и щях да задобрея с нея.

Вдигнах учудено вежди и се изчервих:
- О, не знаех, че си съгласна да ми помагаш. Мислех че не харесваш магьосници...
ПОгледнах нагоре. Луната грееше но поне още ден или два щеше да се почака, докато се стигне до съвършено пълнолуние.
- Няма проблеми. Аз съм търпелив. А и наистина искам да видя тази техника за контрол на водата.

-С нея не контролирам водата. - казах му и го хванах за ръката. Заведох го до близката гора и се усмихнах.
-Тук ще лагеруваме. - и се ухилих идиотски. Събух си обувките и само тропнах с крак, за да се получи нещо като каменна къщурка без покрив.
-харесва ми да гледам звездите, ако нямаш нищо против.

Изръкоплясках тихо в знак на одобрение.
- Възхитително. Можеш ли да си правиш тогава златни неща? Например когато ти се доноси нещо, да заповядаш на земята да ти донесе злато или когато искаш да рзмениш злато за храна...?
Влезнах и огледах мястото. Без покрив изглеждаше семпло и приятно.

-Всъщност мога да контролирам земята. Всичко което има земя в себе си. Желязо, скъпоценни камъни, злато, сребро такива неща. - Поогледах се и се усмихнах. - Гладен ли си? Да отида ли да взема нещо за ядене?

Вдигнах ръка за да я задържа.
- Почакай, искам аз да го направя това. Какво искаш за ядене? Плодове? Или едно печено зайче?
Размърдах вежди на среща ѝ

-Една ябълка ще стигне. - казах и го погледнах. А Кирке пък тръгна да си търси риба.