Звезден Пристан

Облещих се.
- Една ябълка...
Излязох и погледнах въпросително едно от дърветата. Беше красива ябълка от сорта Джонатан...
- Magicae es: Naturalis Penicullus incantatores: Irae de natura.
Magic art: Natural Style Spell: Wrath of Nature.
Слабо завихряне на тъмнозелена светлина обгърна във вихър от меки цветове дървото. То внезапно се раздвижи и се поклони със силен скърцащ звук. Клоните му увиснаха на равнището на гърдите ми.
- Ето, колкото ти душа иска - ухилих се аз и поканих Кия да си вземе.

Приближих се до ябълката и докоснах стъблото му.
-Недей повече да го правиш. Така причиняваш дисбаланс в природата.

ПОклатих Глава:
- Учил съм го от елф друид. Не може да е опасно заклинание. Но както и да е, щом не искаш да го ползвам, толкова по-добре.
Откъснах една от ябълките и я подхвърлих на момичето:
- А и ако се наложи, ще му пусна един реджувенейшън.

Хванах ябълката и я погледнах. Усмихнах се и извадих един нож. Срязах я на две и му подадох едната част.

Вдигнах рамене и я взех с притеснено изражение. Погледнах си ябълката. Без думи ми казваше повече за себе си, от колкото ако се скъсаше да говори.
Просто стояхме и си ядяхме ябълката, втренчени като идиотчета.
- Е, да си призная... очаквах че ще искаш някое зайче или диво прасе, или яребица. Ферал Спирит щяха да ни помогнат доста в такъв момент.
Обърнах се и побързах да изправя дървото в предишното му положение.

-Аз почитам живота на съществата, а това ме направи вегетариянка. - усмихнах се и погледнах към Кирке, която си носеше цял куп риби. Засмях се и я погалих по главата.
-Е по-добре легни и поспи. Трябва да си починеш.

Вдигнах рамене.
- Седял съм без сън доста време. Във всеки случай ти изглеждаш по уморена. Ела, можеш да спиш върху плаща ми.
Щурците като по даден знак гръмнаха на веднъж. Котката взе да се тъпче тихо с ръмжащи звуци и доста зловещо блестене в очите. Преглътнах притеснено.

-Няма проблем. - казах му и влязох в подобието на къщурка. Кирке влезе при мен и легна, като ми даде да легна до нея, но после просто се преобрази и се сви в мен.

Момичето ми харесваше. като малка сестра, която винаги съм искал. Спомних си за брат си. Джаспър беше нежен като подкова.
Свалих наметалото си и я загърнах в него с непроницаемо израженеи. Сигурно и да запаля огън нямаше да ми позволи.

Погледнах го когато ме загърна. Беше странно. Досега само с Кирке, самички, без никой, винаги бяхме и не приемахме никой. Това е странно.

Усмихнах се и се помъчих да изглеждам напълно невъзмутим.
- Студено ли ти е? Ако искаш ще запаля огън.
Отдалечих се заднишком, за да не ѝ обръщам гръб. Седнах на земята и опрях гръб в стената зад себе си, после вдигнах очи на горе и се загледах в звездите.

Станах и хванах плаща. Завих го с него и се усмихнах.
-Кирке е достатъчно топла. Лека нощ.

Пъхнах ръце зад главата си и изпънах крака напред. Втренчих се в небето над себе си и въздъхнах.
- Точно така, не се бях сетил. добре, лека нощ, Кия.
Наместих се и започнах да разглеждам съзвездията над себе си. Не бях много добър астролог, но дориз аз забелязвах че Марс свети особено ярко. Предвещаваше война. Голяма. Грозна. Преглътнах притеснено и се постарах да прогоня мрачните мисли на страни.

По някое си време през нощта Кирке се изправи и ме събуди. Оказа се, че просто е искала да се намести. Изправих се и тихичко се измъкнах. Седнах на около 10 метра от тях и затворих очи, просто исках да медитирам за известно време и да изчистя съзнанието си.

Отворих очи и я погледнах. Изглежда искаше да остане сама. Реших да помогна леко. След като започна да медитира, и аз кръстосах клака и се изпънах. Затворих очи и започнах да мърморя под нос:
- Magicae es: Naturalis Penicullus incantatores: Tranquillitas
Magic art: Natural Style Spell: Tranquility
Останах в състояние на унес, което ми помагаше да се възстановя. Дишах спокойно и около тялото ми започна да се трупа леко зелено сияние, излъчвано сякаш от точката на слънчевия ми сплит и разпространяващо се във всички посоки. Лека мъгла от меко зелено собгърна къщичката и създаде атмосфера на спокоиствие и покой.

Измина се около 4 часа в такова ми състояние и накрая просто се изправих. Погледнах Кирке, а после и Иридиъс.

Изглежда по време на заклинанието бях задрямал. Когато се събудих, така се бпх схванал,ч е само стърчах като побит на мястото си и само се цъклех.
- Добро утро - казах на котката, която само се протегна и стана. Изглеждаше доста по-малка от преди.

-Добро утро. - казах му и Кирке се качи на рамото му.

Примигнах няколко пъти за да се разсъня и се протегнах, преглъщайки болката в гърба и раменете. Погледнах котката с известно озадачение ня вдигнах рамене.
- Добро утро и на теб. - поздравих тихо и сгънах единия си крак.
- Какво ѝ е на Кикре?

-КАкво да и е? - учудих се и погледнах Кирке, което нещо много се галеше във врата ми.

Взех котката на ръце и я свалих в скута си.
- Ами вчера нещо ме гледаше на кръв. днес ми се качва по раменете.
Станах и я оставих на земята.
- Хубава котчица. Пази си я.

-Тя може и сама да се пази. - заявих а Кирке почна да подскача около нас с високо вдигната глава.

Станах и си взех наметалото от земята.
- Изглежда учудващо жизнена. Нали не я подсилваш тайничко с енергия?
Погледнах я лукаво.

-Няма как. Духа ми трябва да е силен, за да успея дори един път, а какво остава ако почна да я подсилвам.

Вдигнах рамене
- Не знам, аз съм напълно неук в тия работи.
Наметнах се и се закопчах. Отупах се и се усмихнах весело.
- Добре, сега какво ще правим?
Трябваше да съм търпелив. Не можех да си позволя да избързам и да се изложа.