Звезден Пристан

-С какво изобщо ще ти помогна. - попитах, защото самото ми състояние не помагаше много много в момента.

Разперих доволно ръце:
- Еее, ти пък. Имаш опит, имаш познание и умения за елментите на природата. Освен това си преследвала демони и подобни създания преди аз да започна с подобни ... задачи. Освен това...
Усмихнах се и свих леко рамене:
- Сама каза,ч е си почнала да ме харесваш малко. Да не мислиш че ще е много забавно да си седиш самичка тук и да ти е тъжно и унило?

-Няма да е нищо ново. - усмихнах се и глава главата си с ръка.

Вдигнах рамене в отговор:
- Да имаш нещо по-добро за правене?
Вдигнах я на крака и ни изведох от палатката.
- Хайде сега помисли хубаво, какво ти се прави...

-Не знам. Може би искам да идем някъде където продават сладолед. - казах набързо.

пОгленах я и устата ми неволно зина. После бавно кимнах.
- Да... идеята не е лоша. Ела..
Хванах я под ръка и я поведох обратно в градчето. Имашемного магазини по улиците. Беше толкова претъпкано с народ, че доста хора тук бяха в особено положение. Имаше допри бременни вещици и един магьосник и той в особено положение... това беше странно, аха.
Двамата се настанихме на красива малка сладкарничка, преди цитаделата...

Седнах на стола и сложих ръце на масата. Кирке разбира се през цялото време ми стоеше на рамото и имитираше шалче. Все пак повечето изчадия тук щяха да дадат мило и драго за такава котка.
Когато сервитьора дойде дори не извъртях глава към него.
-За мен вода с лед и лимон.

Замълчах си и сервитьорката затропа нататък.
- Не искаше ли сладолед?
Попитах озадачено Кия и си разкопчах наметалото.

-Не. - Усмихнах се и посочих очите си.
-Малко ще е трудно да боравя с лъжици или вилици да не говорим за ножове.

Направих физиономия и размахах ръце :
- Ама аз ще те нахраня бе, диване!
Махнах на друга серитьорка и заявих решително:
- Ягодова мелба. С много сироп и сметана!
След това решително преместих стола си до този на Кия и я почуках по челото.

Аз пък като пълното спокойствие просто стоях и мигах уж гледайки в една точка в масата.

Донесоха сладоледа и сериозно се загледах в него.
- С вафличка отгоре..
После взех лъжицата и загребах юнашки.
- Хайде - завих решително, - Отваряй устата. Идва самолетчетоо...

-Да ти приличам на 4 годишна? На 17 съм. Моля те имам си гордост.
Опитах се да хвана ръката и и да взема лъжицата, но без успех. Затова просто отворих уста.

Внимателно извадих лъжицата и отново загребах.
- Хайде, хайде. И възрастните имат достойнство, но това не пречи на децата им да им купуват памперси за възрастни.
Отново насочих вниманието си към мелбата.
- Кой ти е любимия сладолед?

-Може би на кокос. Рафи. И заедно с топъл шоколад. Смеската е уникална. - Усмихнах се и се изчервих. Сведох глава и не посмях да я вдигна към него.

Присвих едното си око озадачено.
- Не съм много по сладоледите... но Рафи? Топъл сладолед? Това е парадокс...
Вдигнах рамене и се усмихнах с безразличие.
- Няма значение. Ще свикна с подобни странности. Предпочитам топъл сладолед, пред бой с пръчки... или поезия от Просвещението.

Засмях се и притиснах едната си ръка към гърдите, като леко докосвах устните си със свит на юмрук длан.
-Не, не. Сладоледа има вкус на топъл шоколад. - Продължих да се смея се обърнах към него. Защо изобщо стоеше близо до мен. Ако беше само защото ме съжаляваше щеше да е наистина лошо. Но пък можех да го заведа в моята страна и да види от къде идвам всъщност.

Втренчих се в очите ѝ... или в липсата им и се намръщих:
- Зачервила си се... Да не ти дойде много сладолед на веднъж?

Усмихнах се и кимнах. Поне нямаше как да разбере защо се изчервих. Изведнъж започна да не ме свърта на едно място. Изправих се и започнах да се въртя с разперени ръце. Кирке пък почна да мяука неодобрително.

Станах ио побързах да я върна на мястото ѝ.
- Ехей, кротко. Ти си първия човек, който толкова се радва, че ще ходя някъде с мен. Обикновено хората предпочитата да ме гледат странно и да си шушукат, че съм мръднал.
Изкисках се и извдсадих двете книги изпод наметалото си.
- Добре....Значи гледай сега... това е приказка за един колар. НО забележи, колко сложни колелета има каруцата му. Това са допълнения към гнигата на Медиф...
Вдигнах другата книга - дебелия том.
- Ако имаш само дебелия том, ще имаш само заклинанията и записките като теория, но са напълно без полезни без напътствията останали в тази книга...
Вдигнах сега тъничката. Внимателно пъхнах едната в другата и после заключих с метална ключалка дебелият том.
- Така имам всичко, което ми трябва...

-Мхм. - кимах и се усмихвах, но и хабер си нямах на идея от това, което казваше.

Внимателно вдигнах книгата и започнах да си работя тихо по гърба на книгата.
- Ами знаеш... можеш да напишеш как се прави едно заклинание. НО ако не напишеш самите магическу думи. Или движения с ръце... или друг важен детайл... записваш го тайно в друга книга и имаш голяма книга и малка книга. Никой не би седнал да чете детска книжка, когато има Медифовата книга за демонически заклинания...
Вдигнах книгата пред лицето си. От гърба беше прокарана верига, дълга и тънка като верижката на часовник. Свалих наметалото си и внимателно прехвърлих веригата като чантичка през рамото си и я потупах.

-Сигурно е забавно. - успях само да кажа и повдигнах глава към небето. Не че нещо изобщо виждах, но поне беше приятно допирът на слънчевите лъчи по кожата ми.

- Забавно не знам... по-скоро е много хитро и е доста опасен човекът, който е способен на такава измама.
Внимателно преместих книгата на хълбока си и се усмихнах весело на препичащата се Лия.
- Ами... знаеш ли нещо за ангелите?

-Безчувствени копелета. - казах набързо и се усмихнах. Обърнах се към него и май го погледнах. - Не мислиш ли, че е така?