Звезден Пристан

Вдигнах рамене.
- Не можех да се изразя по-красноречиво. Преди около месец имах работа с един от техните... все тая... той унищожи... или по точно скри един мн важен за мен предмет... един ангел... нали разбиаш.... Та той...
Бръкнах под наметалото си и извадих две половини на калъфа, в който бях държал Фростморн, преди да срещна Кия.
- Тук беше... и знам как да си го върна... искаш лид а знаеш и ти как?

Пресегнах се и докоснах калъфа. По формата му изглеждаше като нещо изработено за меч. Странно.
-Какво как е?

Поклатих глава. дали не ѝ беше доскучало и не ме слушаше вече?
- Как ще възтановя меча, койот е бил в този калъф?
Размахах празната куха пластина пред себе си.

-Дори не знам за какъв меч става на въпрос. - Казах набързо и сведох глава.

Оставих на страна частите на калъфа и протегнах ръка с опакото нагоре. оформи се илюзия за виснал надолу меч, обгърнат в сиво-бяла светлина.
[You must be registered and logged in to see this image.]
- Това е Фростморн... Мечът принадлежал на могъщ войн на немъртвите. Техният Лич-Кинг... Твърди се, че мощта му е толкова голяма, че е единственото оръжие способно да прониже ангел, демон или хаос-демон. проблемът е, че за да се задейства, трябва да погълне душата на човека, който го докосне. за това му направих калъф от сребро... този калъф...
Въздъхнах.
- Един ангел подивя да ми го отнеме и да ме убие за да го скрие от мен. Замених тялото си с голем от плът, койот съживих с древно заклинание и ползвах като духовен костюм. Сега или вярва, че съм мъртъв, или вече няма значение за него.

Просто слушах какво говореше и стоях на едно място, като статуя. Когато приключи се вдигнах и оставих Кирке на земята.
-Е надали ще мога да ти помогна.

Вдигнах рамене.
- Не е нужно. Не мога да си върна меча от там, където ги е скрил ангелът... но...
Взех половината от калъфа и показах мястото.
- Мога просто да си отлея нов. Няма да е могъщ като първия, но може би с малко подобрения, ще свърши работа. Мога да копитам руните от острието. Може би аурата на оръжието...
Гордо я погледнах.

И както преди стаях мирно и кротко на едно място взираща се в една точка и нищо повече.

Усмивката ми изчезна и аз се приближих малко до нея.
- Извинявай, на теб май това не ти е много интересно... извинявай, че те занимавам с глупости. Ти си Повелителка... дребните ми магьоснически трикове изглежда не те интригуват особено...

-Не е това проблема. - Усмихнах се и сложих ръце на рамото му. - Проблема е, че усещам, че показваш нещо, но само толкова. Дори и да ми говориш няма да разбира нищо.

- Не ме разбираш ли? - навъсих се недоволно.
Вдигнах рамене и протегнах празния калъф.
- Докосни го... опипай го и ще усетиш релефа...

-Имам по-добре идея. - Казах му и го избутах. Моментално се озова на Кирке и излетяха, а аз просто се разпаднах на вода.

Учуден, реагирах инстинктивно. Вкопчих се в козинката на животното и то изръмжа малко притеснено в отговор. След това отскочи от земята и увисна във въздуха. Наместих се и си закопчах здраво плаща да не го отнесе вятъра.
- Кия, какво... ?
НО Кирке внезапно се отласна с крака, сякаш скачаше, но продължи нагоре под ъгъл. приличаше на космата метла за летене. просто се хванах здраво в меката топла и козинеста кожа.